Хора наблъскани заедно свити от страх.

Запомни, че колениченето не значи, че боят е приключил.

Само ни виж, Денят на благодарността е, а ние се топлим около огъня на шибан боклукчийски казан, като двойка скитници.

Дано вече сте гушнал девойката си и пишете музика заедно под чаршафите.

Юркам се, а виждам Ози и Елиз да нанкат всеки ден, увити в одеялцето си до рано или късно сутрин.

И си мислех, че е свършило... дните, когато всички седяхме, сгушени, уплашени пред телевизора през ранните дни на началото.

И въпреки това стоим в тъмното като пещерни хора, изпълнени със срам и... вина.

Когато сте били деца, на сигурно място в ръцете на мама, до преди тя да избере един от вас, който да живее с краля, и един, който да остане при нея.